олющен

Речник на българския език

1. олю̀щен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • олюштен
  • олюштин
  • олющин
  • улюштен
  • улюштин
  • улющен
  • улющин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. олю-щен
непълен член олю-ще-ния
пълен член олю-ще-ни-ят
ж. р. олю-ще-на
членувано олю-ще-на-та
ср. р. олю-ще-но
членувано олю-ще-но-то
мн. ч. олю-ще-ни
членувано олю-ще-ни-те

2. олющен — мин. страд. прич. м. р.

олющен е производна форма на олющя (мин. страд. прич. м. р.).