овреме

Речник на българския език

о̀време наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч. Разг. В необходимия момент или малко преди него. Изчезвай овреме, докато не са те открили тук.

Грешни изписвания (3)

  • овреми
  • овриме
  • оврими