обременен

Речник на българския език

1. обременѐн некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

обременѐна, обременѐно, мн. обременѐни, прил.
1. Който е натоварен с много задължения и трудности.
2. Прен. Който има наследствена болест или недъг.

Грешни изписвания (7)

  • обреминен
  • обрименен
  • обриминен
  • убременен
  • убреминен
  • убрименен
  • убриминен

2. обременен — мин. страд. прич. м. р.

обременен е производна форма на обременя (мин. страд. прич. м. р.).