обрала

Речник на българския език

1. обрала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

обрала е производна форма на обера (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. обрала — мин. деят. св. прич. ж. р.

обрала е производна форма на обера (мин. деят. св. прич. ж. р.).