обера

Речник на българския език

обера̀ преходен глагол от свършен вид (тип 170tt) редактиране

Значение

оберѐш, мин.св. обра̀х, мин. прич. обра̀л, св.вж. обирам.

Грешни изписвания (7)

  • оберъ
  • обира
  • обиръ
  • убера
  • уберъ
  • убира
  • убиръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице обе-ра обе-рем
2 лице обе-реш обе-ре-те
3 лице обе-ре обе-рат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице об-рах об-рах-ме
2 лице об-ра об-рах-те
3 лице об-ра об-ра-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице обе-рях обе-рях-ме
2 лице обе-ре-ше обе-рях-те
3 лице обе-ре-ше обе-ря-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обрал съм обрала съм обрало съм обрали сме
2 лице обрал си обрала си обрало си обрали сте
3 лице обрал е обрала е обрало е обрали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях обрал бях обрала бях обрало бяхме обрали
2 лице беше обрал беше обрала беше обрало бяхте обрали
3 лице беше обрал беше обрала беше обрало бяха обрали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще обера ще оберем
2 лице ще обереш ще оберете
3 лице ще обере ще оберат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм обрал ще съм обрала ще съм обрало ще сме обрали
2 лице ще си обрал ще си обрала ще си обрало ще сте обрали
3 лице ще е обрал ще е обрала ще е обрало ще са обрали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да обера щяхме да оберем
2 лице щеше да обереш щяхте да оберете
3 лице щеше да обере щяха да оберат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм обрал щях да съм обрала щях да съм обрало щяхме да сме обрали
2 лице щеше да си обрал щеше да си обрала щеше да си обрало щяхте да сте обрали
3 лице щеше да е обрал щеше да е обрала щеше да е обрало щяха да са обрали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице оберял съм оберяла съм оберяло съм оберели сме
2 лице оберял си оберяла си оберяло си оберели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице обрал съм обрала съм обрало съм обрали сме
2 лице обрал си обрала си обрало си обрали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм обрал била съм обрала било съм обрало били сме обрали
2 лице бил си обрал била си обрала било си обрало били сте обрали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да обера щяла съм да обера щяло съм да обера щели сме да оберем
2 лице щял си да обереш щяла си да обереш щяло си да обереш щели сте да оберете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм обрал щяла съм да съм обрала щяло съм да съм обрало щели сме да сме обрали
2 лице щял си да си обрал щяла си да си обрала щяло си да си обрало щели сте да сте обрали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих обрал бих обрала бих обрало бихме обрали
2 лице би обрал би обрала би обрало бихте обрали
3 лице би обрал би обрала би обрало биха обрали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
обе-ри обе-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род об-ран
непълен член об-ра-ния
пълен член об-ра-ни-ят
женски род об-ра-на
членувано об-ра-на-та
среден род об-ра-но
членувано об-ра-но-то
множествено число об-ра-ни
членувано об-ра-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род об-рал
непълен член об-ра-лия
пълен член об-ра-ли-ят
женски род об-ра-ла
членувано об-ра-ла-та
среден род об-ра-ло
членувано об-ра-ло-то
множествено число об-ра-ли
членувано об-ра-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род обе-рял
женски род обе-ря-ла
среден род обе-ря-ло
множествено число обе-ре-ли