оберели

Речник на българския език

1. оберели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

оберели е производна форма на обера (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. оберели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

оберели е производна форма на обера (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).