наченат

Речник на българския език

1. начѐнат — некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

начѐната, начѐнато, мн. начѐнати, прил. Разг. На който е нарушена целостта, от който е вземано, употребявано. Начената манджа. Наченат хляб.

Грешни изписвания (3)

  • наченът
  • нъченат
  • нъченът

2. наченат — сег. вр., 3 л., мн. ч.

наченат е производна форма на начена (сег. вр., 3 л., мн. ч.).

3. наченат — мин. страд. прич. м. р.

наченат е производна форма на начена (мин. страд. прич. м. р.).

Връзки