насочен

Речник на българския език

1. насо̀чен некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

насо̀чена, насо̀чено, мн. насо̀чени, прил. Който е получил насока, има определена цел. Насочено движение.
същ. насо̀ченост, насочеността̀, ж. Книги с историческа насоченост.

Грешни изписвания (3)

  • насочин
  • нъсочен
  • нъсочин

2. насочен — мин. страд. прич. м. р.

насочен е производна форма на насоча (мин. страд. прич. м. р.).