наредило

Речник на българския език

1. наредило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

наредило е производна форма на наредя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. наредило — мин. деят. св. прич. ср. р.

наредило е производна форма на наредя (мин. деят. св. прич. ср. р.).