наредя

Речник на българския език

наредя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

наредѝш, мин. св. наредѝх, мин. прич. наредѝл, св.вж. нареждам.

Грешни изписвания (8)

  • наредйа
  • наредйъ
  • наридйа
  • наридйъ
  • нъредйа
  • нъредйъ
  • нъридйа
  • нъридйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-ре-дя на-ре-дим
2 лице на-ре-диш на-ре-ди-те
3 лице на-ре-ди на-ре-дят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-ре-дих на-ре-дих-ме
2 лице на-ре-ди на-ре-дих-те
3 лице на-ре-ди на-ре-ди-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-ре-дях на-ре-дях-ме
2 лице на-ре-де-ше на-ре-дях-те
3 лице на-ре-де-ше на-ре-дя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наредил съм наредила съм наредило съм наредили сме
2 лице наредил си наредила си наредило си наредили сте
3 лице наредил е наредила е наредило е наредили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях наредил бях наредила бях наредило бяхме наредили
2 лице беше наредил беше наредила беше наредило бяхте наредили
3 лице беше наредил беше наредила беше наредило бяха наредили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще наредя ще наредим
2 лице ще наредиш ще наредите
3 лице ще нареди ще наредят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм наредил ще съм наредила ще съм наредило ще сме наредили
2 лице ще си наредил ще си наредила ще си наредило ще сте наредили
3 лице ще е наредил ще е наредила ще е наредило ще са наредили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да наредя щяхме да наредим
2 лице щеше да наредиш щяхте да наредите
3 лице щеше да нареди щяха да наредят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм наредил щях да съм наредила щях да съм наредило щяхме да сме наредили
2 лице щеше да си наредил щеше да си наредила щеше да си наредило щяхте да сте наредили
3 лице щеше да е наредил щеше да е наредила щеше да е наредило щяха да са наредили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наредял съм наредяла съм наредяло съм наредели сме
2 лице наредял си наредяла си наредяло си наредели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наредил съм наредила съм наредило съм наредили сме
2 лице наредил си наредила си наредило си наредили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм наредил била съм наредила било съм наредило били сме наредили
2 лице бил си наредил била си наредила било си наредило били сте наредили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да наредя щяла съм да наредя щяло съм да наредя щели сме да наредим
2 лице щял си да наредиш щяла си да наредиш щяло си да наредиш щели сте да наредите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм наредил щяла съм да съм наредила щяло съм да съм наредило щели сме да сме наредили
2 лице щял си да си наредил щяла си да си наредила щяло си да си наредило щели сте да сте наредили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих наредил бих наредила бих наредило бихме наредили
2 лице би наредил би наредила би наредило бихте наредили
3 лице би наредил би наредила би наредило биха наредили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-ре-ди на-ре-де-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-ре-ден
непълен член на-ре-де-ния
пълен член на-ре-де-ни-ят
женски род на-ре-де-на
членувано на-ре-де-на-та
среден род на-ре-де-но
членувано на-ре-де-но-то
множествено число на-ре-де-ни
членувано на-ре-де-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-ре-дил
непълен член на-ре-ди-лия
пълен член на-ре-ди-ли-ят
женски род на-ре-ди-ла
членувано на-ре-ди-ла-та
среден род на-ре-ди-ло
членувано на-ре-ди-ло-то
множествено число на-ре-ди-ли
членувано на-ре-ди-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-ре-дял
женски род на-ре-дя-ла
среден род на-ре-дя-ло
множествено число на-ре-де-ли