наредил

Речник на българския език

1. наредил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

наредил е производна форма на наредя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. наредил — мин. деят. св. прич. м. р.

наредил е производна форма на наредя (мин. деят. св. прич. м. р.).