накамаряло

Речник на българския език

1. накамаряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

накамаряло е производна форма на накамаря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. накамаряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

накамаряло е производна форма на накамаря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).