накамарило

Речник на българския език

1. накамарило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

накамарило е производна форма на накамаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. накамарило — мин. деят. св. прич. ср. р.

накамарило е производна форма на накамаря (мин. деят. св. прич. ср. р.).