накамарили

Речник на българския език

1. накамарили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

накамарили е производна форма на накамаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. накамарили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

накамарили е производна форма на накамаря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).