накамарил

Речник на българския език

1. накамарил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

накамарил е производна форма на накамаря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. накамарил — мин. деят. св. прич. м. р.

накамарил е производна форма на накамаря (мин. деят. св. прич. м. р.).