накамари

Речник на българския език

1. накамари — сег. вр., 3 л., ед. ч.

накамари е производна форма на накамаря (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. накамари — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

накамари е производна форма на накамаря (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. накамари — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

накамари е производна форма на накамаря (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. накамари — повелително наклонение, ед. ч.

накамари е производна форма на накамаря (повелително наклонение, ед. ч.).