накамарели

Речник на българския език

1. накамарели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

накамарели е производна форма на накамаря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. накамарели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

накамарели е производна форма на накамаря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).