наизуст

Речник на българския език

наизу̀ст наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч.
1. По памет, без да гледам в текста. Знам стихотворението наизуст.
2. Прен. Разг. Без да се съобразявам с фактите.

Синоними

Грешни изписвания (3)

  • наезуст
  • нъезуст
  • нъизуст