навътре

Речник на българския език

навъ̀тре наречие (тип 188) редактиране

Значение

нареч.
1. По посока към вътрешността. Вратата се отваря навътре.
2. Към средата на нещо, на разстояние от мястото, където е границата му. Навътре в гората беше тъмно.

Грешни изписвания (3)

  • навътри
  • нъвътре
  • нъвътри