мира

Речник на българския език

1. Мира лично име (тип 207) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • миръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

мъжка форма
женска форма Ми-ра

2. мира — мн. ч.

мира е производна форма на миро (мн. ч.).

3. мира — ед. ч. непълен член

мира е производна форма на мир (ед. ч. непълен член).