минорат

Речник на българския език

минора̀т некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. Правото на най-малкия син да наследява целия имот на семейството, и имуществото, което той наследява.

Грешни изписвания (3)

  • менорат
  • менурат
  • минурат