мешин

Речник на българския език

мешѝн — некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

м., само ед. Ощавена и обработена тънка животинска кожа, обикновено овча.
прил. мешѝнен, мешѝнена, мешѝнено, мн. мешѝнени.

Грешни изписвания (1)

  • мишин

Връзки