мета-

Речник на българския език

мета̀- представка (тип 501) редактиране

Значение

Първа съставна част на сложни думи със значение положение зад, през, след или извън нещо, напр. метагенеза, метаграма, метакритика, метапсихика, метатеза, метафаза, метафизика.

Грешни изписвания (1)

  • мита-