меринос

Речник на българския език

мерино̀с — некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

м., само ед. Порода испански овце с тънковлакнесто и меко руно и получаваната от тези овце вълна.
прил. мерино̀сов, мерино̀сова, мерино̀сово, мн. мерино̀сови. Мериносова вълна.

Грешни изписвания (3)

  • меренос
  • миренос
  • миринос

Връзки