менонити

Речник на българския език

менонити некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

рел. Членове на протестантска секта, основана през ХVІ в. от нидерландския анабаптист Мено Симонис и проповядваща пацифизъм, смирение, строга пуританска етика и нравствено съмоусъвършенстване.