маронити

Речник на българския език

маронити некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

рел. Привърженици на маронитската християнска църква, която възниква през V—VІІ в Сирия по време на разкола в Източно-православната църква, като презХІІ—ХІV в. маронитите признават върховенството на папата, но запазват старинния си ритуал и богослужението на сирийски език.