маркаджия

Речник на българския език

ма̀ркаджия некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мн. ма̀ркаджии, м. Разг. Човек, който събира или продава пощенски марки; филателист.

Грешни изписвания (11)

  • маркаджеа
  • маркаджеъ
  • маркаджея
  • маркаджиа
  • маркаджиъ
  • маркъджеа
  • маркъджеъ
  • маркъджея
  • маркъджиа
  • маркъджиъ
  • маркъджия