мантел

Речник на българския език

ма̀нтел — некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мн. ма̀нтели, (два) ма̀нтела, м. Широко късо наметало; пелерина, плащ.

Грешни изписвания (1)

  • мантил

Връзки