мангафа

Речник на българския език

мангафа̀ некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Диал. Заболяване по конете, шап.
2. Ирон. Човек, който редовно има хрема или грип.
3. Прен. Твърдоглав, инат човек.

Грешни изписвания (7)

  • мангафъ
  • мангъфа
  • мангъфъ
  • мънгафа
  • мънгафъ
  • мънгъфа
  • мънгъфъ