леденя

Речник на българския език

1. леденя̀ некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

леденѝш, мин. св. леденѝх, мин. прич. леденѝл, несв.; Кого, какво. Правя да се смрази, да се вкочани; вледенявам. Студът ледени гората. Омразата ледени душата.

Грешни изписвания (8)

  • леденйа
  • леденйъ
  • лединйа
  • лединйъ
  • лиденйа
  • лиденйъ
  • лидинйа
  • лидинйъ

2. леденя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

леденя е производна форма на леденея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. леденя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

леденя е производна форма на леденея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).