кянкам

Речник на българския език

кя̀нкам некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

кя̀нкаш, несв. Разг.
1. За пуйка — издавам характерни звуци. Пуйките кянкат по двора.
2. Прен. Пренебр. Говоря тихо, монотонно, неразбрано; дрънкам. Какво ми кянка, не мога да разбера.

Грешни изписвания (1)

  • кянкъм