кърня

Речник на българския език

кърня̀ — некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

кърнѝш, мин. св. кърнѝх, мин. прич. кърнѝл, несв. Остар. Кастря клони на дърво; чупя, нащърбявам.

Грешни изписвания (4)

  • карнйа
  • карнйъ
  • кърнйа
  • кърнйъ

Връзки