кънки

Речник на българския език

1. кънкѝ некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мн., кънка̀, ж.
1. Метални приспособления за плъзгане по лед, прикрепени към специални обувки. Пързалям се с кънки.
2. Железни куки за изкачване по електрически стълбове.
Летни кънки. — Кънки с колелца за плъзгане по суха и гладка повърхност; ролкови кънки.
Връзвам/вържа кънките.Разг. Пиян съм много. От две чаши алкохол връзва кънките.

Грешни изписвания (1)

  • канки

2. кънки — мн. ч.

кънки е производна форма на кънка (мн. ч.).