кулоари

Речник на българския език

1. кулоа̀ри — некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мн., кулоа̀р, м. Коридори около зала на парламент или в друга обществена сграда, където се водят неофициални разговори и срещи.
прил. кулоа̀рен, кулоа̀рна, кулоа̀рно, мн. кулоа̀рни.
• Кулоарни новини. — Неофициални новини; новини от разговори в кулоарите.

Грешни изписвания (7)

  • колоаре
  • колоари
  • колуаре
  • колуари
  • кулоаре
  • кулуаре
  • кулуари

2. кулоари — мн. ч.

кулоари е производна форма на кулоар (мн. ч.).

Връзки