крепитация

Речник на българския език

крепита̀ция некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мед. Допълнителен дихателен шум, който се образува в алвеолите. Представлява нежен пукот, наподобяващ шума, образуван при триене на косми близо до ухото. Чува се при аускултация на белите дробове при крупозна пневмония, белодробен оток, белодробен инфаркт и др.

Грешни изписвания (23)

  • крепетацеа
  • крепетацеъ
  • крепетацея
  • крепетациа
  • крепетациъ
  • крепетация
  • крепитацеа
  • крепитацеъ
  • крепитацея
  • крепитациа
  • крепитациъ
  • крипетацеа
  • крипетацеъ
  • крипетацея
  • крипетациа
  • крипетациъ
  • крипетация
  • крипитацеа
  • крипитацеъ
  • крипитацея
  • крипитациа
  • крипитациъ
  • крипитация