крайщник

Речник на българския език

кра̀йщник — некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мн. кра̀йщници, (два) кра̀йщника, м. Парче от края на хляб.

Грешни изписвания (3)

  • крайштнек
  • крайштник
  • крайщнек

Връзки