кооперативно

Речник на българския език

1. коопера̀тивно наречие (тип 188) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • кооператевно
  • кооператевну
  • кооперативну
  • коопиратевно
  • коопиратевну
  • коопиративно
  • коопиративну
  • коуператевно
  • коуператевну
  • коуперативно
  • коуперативну
  • коупиратевно
  • коупиратевну
  • коупиративно
  • коупиративну
  • куоператевно
  • куоператевну
  • куоперативно
  • куоперативну
  • куопиратевно
  • куопиратевну
  • куопиративно
  • куопиративну
  • кууператевно
  • кууператевну
  • кууперативно
  • кууперативну
  • куупиратевно
  • куупиратевну
  • куупиративно
  • куупиративну

2. кооперативно — ср. р.

кооперативно е производна форма на кооперативен (ср. р.).