командор

Речник на българския език

командо̀р некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мн. командо̀ри, м.
1. ист. Висше звание в средновековните духовно-рицарски ордени.
2. Началник на авиационен отред.
3. В Италия — почетно звание, давано за заслуги в някоя област.

Грешни изписвания (3)

  • комъндор
  • кумандор
  • кумъндор