клъц

Речник на българския език

клъц некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

междум.
1. За наподобяване на шум от рязане с инструмент или при сечене. Чу се едно клъц и главата на пилето беше отрязана.
2. За наподобяване на ухапване от змия. Клъц — и змията ще те ухапе.