кашмер

Речник на българския език

кашмѐр некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

м., само ед. Разг. Ирон. Подигравка, присмех. Ставам за кашмер. На хората кашмер им трябва.

Грешни изписвания (1)

  • къшмер