катаплексия

Речник на българския език

катаплѐксия некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мед. Патологично състояние, което се характеризира с кратки епизоди на загуба на мускулния тонус, при което болния се сгромолясва, но не загубва съзнание. Често тези епизоди се провокират от силна емоционална възбуда.

Грешни изписвания (23)

  • катаплексеа
  • катаплексеъ
  • катаплексея
  • катаплексиа
  • катаплексиъ
  • катъплексеа
  • катъплексеъ
  • катъплексея
  • катъплексиа
  • катъплексиъ
  • катъплексия
  • кътаплексеа
  • кътаплексеъ
  • кътаплексея
  • кътаплексиа
  • кътаплексиъ
  • кътаплексия
  • кътъплексеа
  • кътъплексеъ
  • кътъплексея
  • кътъплексиа
  • кътъплексиъ
  • кътъплексия