картаджия

Речник на българския език

ка̀ртаджия некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

мн. ка̀ртаджии, м. Разг. Любител на играта на карти; картоиграч. Вечер се събираха картаджии и играеха до сутринта.

Грешни изписвания (11)

  • картаджеа
  • картаджеъ
  • картаджея
  • картаджиа
  • картаджиъ
  • картъджеа
  • картъджеъ
  • картъджея
  • картъджиа
  • картъджиъ
  • картъджия