каран

Речник на българския език

1. Ка̀ран географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Карън

2. каран — мин. страд. прич. м. р.

каран е производна форма на карам (мин. страд. прич. м. р.).