кавички

Речник на българския език

1. кавѝчки — некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

само мн. Спец. Препинателен знак, състоящ се от две двойни запетаи (“...”), за ограждане на цитати, заглавия и др.
• В кавички. — Мним, неистински. Учен в кавички.

Грешни изписвания (3)

  • кавичке
  • къвичке
  • къвички

2. кавички — мн. ч.

кавички е производна форма на кавичка (мн. ч.).

Връзки