изуй

Речник на българския език

1. изуй некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

остар. Диал.
събуй

2. изуй — повелително наклонение, ед. ч.

изуй е производна форма на изуя (повелително наклонение, ед. ч.).