изтуптя

Речник на българския език

изтуптя̀ — некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

изтуптѝш, мин. св. изтуптя̀х, мин. прич. изтуптя̀л, св. — вж. изтуптявам.

Грешни изписвания (9)

  • изтоптйа
  • изтоптйъ
  • изтуптйа
  • изтуптйъ
  • истоптйа
  • истоптйъ
  • иступтйа
  • иступтйъ
  • иступтя

Връзки