изпатил

Речник на българския език

1. изпатил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпатил е производна форма на изпатя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпатил — мин. деят. св. прич. м. р.

изпатил е производна форма на изпатя (мин. деят. св. прич. м. р.).