изпатело

Речник на българския език

1. изпатело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпатело е производна форма на изпатя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпатело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпатело е производна форма на изпатя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).