изпатели

Речник на българския език

1. изпатели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изпатели е производна форма на изпатя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпатели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изпатели е производна форма на изпатя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).