изпатела

Речник на българския език

1. изпатела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпатела е производна форма на изпатя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпатела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изпатела е производна форма на изпатя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).